|
|
— 227 — |
|
нас |
|
наскоро бързо, набързо, на бърза ръка. |
|||||
насладиться |
|
насладя се. |
се. |
|
|
наслаждаться |
наслаждавам |
|
|||
наследие с. наследство с. |
|
|
|||
наследник |
м. наследник м. |
|
|
||
наследство с. наследство с. |
ймам |
||||
насморк м. |
хрема ж.\ |
у меня ~ |
|||
хрема. |
|
|
велосипедный — |
||
насос м. помпа ж.\ |
|||||
велосипедна помпа. |
|
|
|
||
наставать |
настава, настъпва, |
|
|||
настаивать |
(добиваться) настоявам; ~ |
||||
на своём настоявам на своето. |
~ло |
утро |
|||
иастаЦть настане, настъпи; |
|||||
настъпи утро. |
|
|
|
|
дверь) |
настежь: открывать ~ (окно, |
|||||
отварям широко (прозореца, вратата), |
|||||
настойчивый |
настойчйв, упорйт. |
||||
настолько толкова, до такава степен, |
|||||
дотолкова; я ~ |
устал (занят), |
что не могу |
|||
даже в кино пойти аз съм толкова уморён (заёт), че не мбга даже на кйно да отйда.
настбльнУый 1. предназначён за маса;
—ая лампа лампа за маса; 2. (необходи мый) настолен, наръчен; —ая книга на столна книга.
настоять (добиться) настоя, настоящей 1. (о времени) сегашен, на
стоящ; в —ее время понастоящем; 2. (под линный) истински; —ая дружба истинска дружба.
нас |
— 2 2 8 — |
настроение с. настроение с.
наступать I 1. воен. настъпвам, напа
дам; напредвам; |
2. |
(ногой) |
стъпвам, |
|
настъпвам (с крак). |
|
настъпва, |
||
наступать |
II |
(наставать) |
||
настава; ~ет |
весна настъпва пролет. |
|||
наступйЦть |
I (ногой) стъпя, |
настъпя |
||
(с крак); я на |
что-то |
~л аз настъпих на |
||
нещо. |
II |
(настать) настъпи, на |
||
наступать |
||||
стане; ~ла ночь |
настъпи |
(настана) |
нощ. |
|
наступление |
I |
с. воен. |
настъпление с.; |
|
спорт, атака |
ж.; |
перейти в ~ да |
мйна |
|
ватака.
наступление II с. настъпване с., прибли
жаване с.; с —м лёта с настъпване на лятото.
насчёт относно, относйтелно; — чего относно какво; — этого относно това.
насчйтыва||ть наброявам; ~ться на броява се, йма; в городе ~ются десятки
памятников |
в града |
се |
наброяват |
де |
|
сетки паметници, |
|
|
|
|
|
насыпать насипя, |
|
|
|
||
насыпать |
насипвам. |
се, удрям |
се, |
||
наталкиваться |
блъсвам |
||||
натъквам се. |
|
|
|
|
на |
натереть 1 . (намазать) намажа, |
|||||
рия, натъркам; |
2. |
(повредить) протрйя, |
|||
разраня; я натёр себе ногу протрих си крака.
|
|
— 229 — |
|
нах |
натирать 1. (намазывать) намазвам, |
||||
натривам, |
натърквам; |
2. (повреждать) |
||
протрйвам, |
разранявам. |
се, |
ударя се, |
|
натолкнуться |
блъсна |
|||
натъкна се. |
|
|
|
|
натощак на гладно сърце, на празен |
||||
стомах. |
|
натурален, |
естествен; |
|
натуральный |
||||
—ый кофе |
натурално кафе; |
~ый шёлк |
||
естествена коприна; портрет в ~ую ве личину портрет в естествена големина,
натюрморт м. натюрморт м. |
— волей |
|
натягивать обтягам, опъвам; |
||
больную сетку опъвам волейболна |
мре |
|
жа. |
|
|
натянуть обтегна, опъна, |
|
|
наугад наслуки, напосоки, |
|
|
наука ж. наука ж. |
меня |
иг |
научйЦть науча, обуча; —те |
||
рать в теннис научете ме да играя на
тенис; |
—ться науча се; я |
немного —лея |
||||
говорить |
по-болгарски |
аз |
се |
научих |
||
малко да говоря по-български. |
научноиз |
|||||
научно-исследовательский |
|
|||||
следователски. |
|
|
|
научна |
||
научн||ый |
научен; —ая работа |
|||||
работа; |
—ый работник |
научен |
работник, |
|||
наушники мн. слушалки мн. (за радио). |
||||||
находить намирам, открйвам. |
|
преби |
||||
находиться намйрам |
се, |
бйвам, |
||||
вавам, |
съм. |
|
|
|
|
|
нах |
230 — |
находЦка ж. намерена вещ ж.\ находка ж.; бюро —ок бюро за намерени вещи.
находчивый съобразителен, находчив, досетлив.
национализация ж. национализация ж. национализировать национализйрам. национальность ж, националност ж.\ какой вы —и? от каква националност
сте?
национальный национален; ~ костюм национален костюм,
нация ж. нация ж.
начално с. в раза. знач. начало с.; в ~е
вначалото; с самого —а от самото на чало; —о в восемь часов вечера началото е
восем часа вечерта. начальник м. началник м.
начальн||ый начален; —ое обучение на чално обучение.
начальство с. началство с.
начать почна, започна; —ся почне, започне (се); концерт уже начался кон цертът вече започна.
начинать почвам, започвам; —ся поч ва, започва (се).
наш (наша, наше) наш (наша, наше);
энклитическая ф. ни; вот — номер ето нашия номер; наша группа нашата гру па; где наши места? къде са местата ни?
нашатырный нишадърен; — спирт амо няк м.
|
|
— 231 |
— |
|
нев |
|
нащупать напйпам. |
|
|
сон- |
|
|
нащупывать напипвам; ~ почву |
||||
дйрам почвата. |
|
|
|
|
|
не |
не не; я не вйжу не вйждам; не только |
||||
само; не раз не един път, неведнъж; |
|||||
-О- не за что! няма за що!, няма за |
как |
||||
во!; я не приду няма |
да дойда; он |
ушёл |
|||
не |
попрощавшись той си отйде, без да |
||||
се |
сбогува. |
|
|
|
~ая |
|
неблагоприятн[!ый неблагоприятен; |
||||
погода неблагоприятно врёме. |
|
||||
|
нёбо с. небе с. |
|
|
|
|
|
нёбо с. анат. небцё с. |
|
~ая |
||
|
небольшой неголям, малък; |
||||
комната малка |
стая; |
~ой |
перерыв малка |
||
(кратка) почивка. |
|
незначйтелен; |
|||
|
неважный |
несъществен, |
|||
посредствен.
невежливый невежлйв, неучтив. невёрнЦый неверен, неточен, погрешен,
неправилен; лъжлйв; ~ое представление неверна представа.
невеста ж. годенйца ж.; булка ж. невестка ж. снаха ж., етърва ж., невес
та ж.
невзирая въпреки, без да се глёда; ~ ни на что въпреки всйчко.
невзрачный непривлекателен, неугле ден.
невидимый невидим, невкусный безвкусен.